муре

тази седмица бях на море..точно за 3 часа и 20 минути.. (бел. ред. 6 - 9.20 сутринта)..
море, което за първи път виждам за толкова малко, но което ми костваше много..или пък не..
да..гледах Светът е голям.., пиех бира и плаках почти през цялото време, и след това като излезнах, светът наистина беше друг, сякаш не бях столичен живущ, ами бях на абсолютно друго място, с онова адски причтното чувство че експолурваш новите неща, чувствов все едно че обикаляш белград със слушалки, търсиш номерца, които съвпадат с песни, и клекнал до една ограда се усмихваш на Мич..и тогава се случи, хрумна ми да взема да се закарам до морето, просто ей така, представих си го, обадих се на гошко, той ми отказа, аз с чувството, че този път наистина преебавам нещата, тръгвам към гарата, парче пица, бира, билет,
Mika - Happy Ending Official Video


на рипийт, влак.."и ето един път ми се налага да избирам пред това, евентуално нещо хубаво да се получи с мен и гошко, и нещо което си мисля че се нарича свободност.."..избрах второто, въпркеи че все пак още се н адявам първото да се случи..след внимателно подбрано купе от отвън още, избрах си такова с прудънс, която четеш огромна книга от онази хубавата серия на колибри, младеж до мен, с еуропео 1968, срещу мен ок. 30 год гей младеж, който решаваше кръстосоловици от 19мин и пиеше бира през цялото време, младеж с потник и къси панталонки, явно студент, четящ за лекции за властта, и една жена с черно..някъде през нощта патрулка, и насилствено изкарване на един пиян анархист, който идваше от езерата и отиваше на море..6 часа..валя, която тича, прегръдки, усмивки, миене на зъби в чешмичката, плаж, ужасно къркорещ корем, морето-без вълни и вятър и без хора..морето..
закуски от денонощнитве од морската, рейс, магистрала, валя ми спира кола, циганин с чалга-до петолъчката, капитан на кораб-с истории за бразилските проститутки, българите в арженитина, избягали отпреди 44та, нелегалани емигранти, които се качват на кораба ти, и някои "колеги" изхвърлят отвъд борда- до Пазарджик, и един чичко, след около 30 сек. махане на пазарджик на шела, до 20ката трамвая..

вчера-безумното преместване на дете, с огромния й багаж, колет от женския, блъснах едно колче, и отпред колата яко се изкриви, притеснения и глупости..
днес дечица- Тони и Сашко и Миро и Анка, и Криси, и Пешо и Исус..всичките най-най-прекрасни сладури, яна, зъбар, а в Изток няма вода и не може да се къпеш..

а аз съм си все така не-кащ..

me llaman calle
y ese es mi orgullo
yo se que un dia llegara
yo se que un dia
vendra mi suerte
un dia me vendrá a buscar
a la salida un hombre bueno
dando la vida y sin pagar
mi corazon no es de alquilar..
да ама не..

не знам как да спра да го правя...
точно сега, когато всичко се нареждаше най-прекрасно..аз пак попаднах в моята си клопка на неправене на нещата, незабелязване на нещата, които се случват сега и много с не-..
след като благодарение на прайда, се потопих в някъв безумен, нов, прекрасен, възможен свят..свят от който искам да съм част и аз.. най-шареният..откритие, което ме караше да се усмихвам просто ей така глуповато и пуйченско, няколко дни и нощи след това, да се усмихвам и да си казвам да, то пък се оказа, че наистина съществува..
и после..
после го забравих, като че ли, забравих радостта, сякаш си отиде с поредния голям дъжд..в канала естествено..пак направих така, че да летя, ама мислейки си за после..
за шибаното лайняно мое после, което мразя с цялото си сърце, и което толкова ревниво пазя, пак там, в моите си лайна..та дори говорех на дете за есента..
фак..чувствам се адски глупаво и идиотско, осъзнавайки къф ми е проблемъ, но също така знаейки че не правя нищо анти него..
но не..
мамка му, не искам да има пак този ден когато me vendrá a buscar mi suerte...
НЕ


а ако пък някой цък върху Гадните гуугъл реклами които турнах, може и кинти да спечеля..ахаха
(headbang)

Mornin, It's morning again..

Today in the day of pride and fear, I sit here in my cold dark room and cry..

пиша пищови,
слушам the Cranberries- DREAMS
и си говорим за хвърчила..


ИДИЛИЯЯЯЯЯ

: )

Over my shoulder, running away
Feels like I'm falling, losing my way

Cold and dry
Cold and dry

Fog out my daylight, torture my night
Feels like I'm falling far out of sight

Cold
Drunk
Tired
Lost

И когато се чувстваш абсолютно невъзможен и несигурен и отчаян и безнадежден и нехаресващ се и невярващ и най-вече неможещ и незнаещ как..
и ти се иска да скъсаш всичко и да разбиеш всичко, и да размажеш кръвта от ръката си по лицето си и да стоиш, да гледаш нагоре и тя да се стича по челото ти, по бузите и по очите и устните...
да се гледаш в огледалото, потънал в кръв..
после да излезеш вън, на проливния студен дъжд, и всичко това да се излее в канала, и да ти да се махнеш от себе си..да отидеш в канала и да свършиш..там..



и точно както това танго в единия момент да си спокоен, но после да си бесен и да М Р А З И Ш..

Всичко трябва да е цветно..много цветно..

Купих си най-адския суичър на света..от Норвегия е : )