и ето го пак

: )

2011-07-07T14:48:00.001-07:00

Да чакам пак нощта...,
опрял глава в твоите длани...
да отлетиш ...
с горещи рани...
откъснати от мисълта ми...
нишки -
в облаците вплетени умело....

Да чакам пак нощта...,
да завиеш в небесно одеало...
да докоснеш плътта...
настръхнала от утринна роса...
сълзи –
в шепа от Луната събрани ...

Да чакам пак нощта...
да сътвориш...
в утробата й
тайнството на утрешния ден ...
пеперудени крила –
пърхайки умират...

Да чакам пак нощта...,
след нея слънце аз ще видя...

That's exactly how i feel the world now..

2011-06-16T13:16:00.000-07:00

Защото загубих Норвегия, Берлин, полята от лавандуала и рапица, няма да съм комендант, няма да правя трансперанти, загубвам хората, загубвам и мен..
Защото от самотата боли..
Заради портокаловия сапун, свещите в банята, хладката вода, плейъра, високо вдигнатите крака нагоре..
Заради болезнената нужда от мъжко тяло, пенис, сперма, секс..
Заради това, че това е първият ми пост от сигурно година, заради това, че ми отне толкова много време да да разбера как се чувствам..
Защото Кърт е най-прекрасното куче на света, най-послушното и най-любимото ми същество в момента..
Заради безкрайната самота, заради тоталната липса на някого, на когото мога да кажа абсолютно всичко за мен и в мен и той/ тя да го разбира..някой, на когото мога да кажа как се чувствам сега и той да знае..
Заради 500те километра, които пропътувах сам, заради рипийта на насекомикс, заради безкрайните приеми и партита тази седмица, заради проваленото ми учене от другата, защото брат ми се връща, а Д. идва за 2 дни..заради влюбването в снимката на П. и несигурността за живото на Д., заради това, че нито Д., нито П. ме познават..или аз пък тях..
заради това, че искам да се извадя целия и да не се прибера никога повече..заради невъзможността да стане това..
защото трябва да избираш между "приятелите", да се лишаваш от едни, заради други..
заради неуспешните ми опити да погълна небето..заради тайната цигара, и лунното затъмнение в облаците..
заради чувството на толкова нищожност, заради чувството да тичаш и да плачеш, заради чувството на умиращия до теб кон, сълзите, смехът, болката, кърт чака да го изкарам,
"тоя свят нещо не е за мен вече", никога не е и бил,умората, потта, колата, всичките мръсни и вмирисани съдове, страха, столипиново..не мога повече да изреждам..не мога да се напиша на клавиатура, МАМКА МУ!

гора>мъгла>тъга

2011-06-07T23:32:00.001-07:00

мокра тъга
мъгла
дъхът ми в гората отива

мокра гора
тъга
дъхът ми с мъглата се слива

2010-11-22T02:56:00.000-08:00

2010-11-05T11:15:00.000-07:00

ДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ба
и пак, поради някаква си невероятна странна и толкова трудна за преглъщане причина животът продължава..

2010-10-17T08:30:00.000-07:00

извинявай
и се сетих за нещо от докато беше в порто
ще те изтрия само за малко
докато се окопитя
надявам се после пак да сме приятели, защото си най-прекрасния в света и ще е тъпо
но малко време докато зарасна
Извинявай
Нали се зарибяваме
Но наранявам
Извинявай

Какво толкова
Така мило никога не са ме отрязвали

След три месеца болка
Разбирам защо се е извинил

Сам на пода
С руло хартия

А той не е направил нищо
Никой за мразене
Освен мен
извинявай и за това
ще ти пиша някак като ми мине
(hug)

2010-08-23T13:55:00.000-07:00

хей, нали ме слушаш..там при вълните и синеморските китове, там някъде на терасата, от която се чуват песните на вълните..вижда се незалезът, и нетой..
някъде там светът

ли

2010-08-12T14:41:00.000-07:00

Мислиш ли, че наистина го има?
онзи хепиенда..дето става..там на филмите?
Смяташ ли, че все още си струва да чакаш той да ти пише, или а ти прати смс..да чакаш и да си мислиш и да се надяваш, и да прз цялото време да си мислиш..и то само защото има шибан бял кон..ем ай соу стюпид ор уот???
дееееееееееба..

стреляй!!!

2010-06-20T00:26:00.000-07:00

Баси, това са най-шибаните ми дни от толкова време насам..дни, в които срещнах мистър приближаващ се до перфектен, и абсолютно нямамникаква шибана идея какво точно да правя с него и по него и при него, само знам, че явно има таквизи хора, тук някъде на земята, и някак си е възможно.. преди него дни на чакане и гърция и пак чакане на него да се обади..след него бири и цигари по паважи и пейки, колело по мокрия асвалт и гадните шибани дупки, кал и циклеж над компа..сега пак in a manner of speaking на repeat и пак чакане..и днес дълбокообмислено и дълбокопланираното ходене на езерата с брат ми и кърт..много моля, следващия път ако някой разбере или има и най-малките съмнения за признаци на планиране и обмисляне и осмисляне, моля, МОЛЯ застрелайте ме..

или сам да се застрелям..
вчера като карах колело и си пеех песничка, текстът си идваше сам ей тъй:
I love you tonight
and i need you tonight
and i want you tonight,
cause there won't be tomorrow,
cause i've crossed out all the tomorrows..

love me tonight, not tomorrow..cause tomorrow wе'll jump out of the highest building,
and we'll jump out of the highest peak,
and we'll die together,
together in love forever..

и сега пак чакам брат и кола, да се появят, да ядат, да излезем, и да ходим на скакля, водопадът над Бов..и пак не знам защо го правя, защо пак планирам, защо пак трябва да правя някви неща с някви хора и някви шибани уговорки..аз мразя, ти мразиш, ние всички се мразим взаимно..

in a manner of speaking..

2010-05-20T08:08:00.000-07:00

Всички знаем таз песничка на новел ваг или както се чете там на френски..
бедата е там, че цяла вечер и последвалата нощ вчера, тя ми е в главата..след вино, бяла техника, вино, бира, ПИФ, ужасни, телефонни разговори с посредник, щот нищо, че съм пораснал, все същия тъпунгер съм си, такси, летище, нещо като разговор, без посредник, 84, 284, 5, 260, 73..а баба туркиня отваря чак в 6 и половина..вкъщи в седем и десет..и пак песничката..спане до два и половина, и пак песничката..

приказка..

2010-03-28T03:49:00.000-07:00

Страх, страх, страх три..
Когато това, което мога да видя и чуя е само и единствено страх..на трета степен..

Имало едно време един страх..той си живеел най-щастливо и спокойно в едно тяло, тялото си нямало име..и страхът май си нямал..

Страхът обаче бил леко самотен, защото си живеел в тялото, сам самичък..а пък както всички знаем страховете никак не обичат да живеят сами, пък камо ли сами в тяло. Обикновено единствената цел на страха в такива случаи е да измисля какви ли не трикове, така че да успее да излезе извън тялото, или по-скоро извън вътрето на тялото..и..да прави каквото си поиска, много ясно!!

Имало едно време един ден..живял си той много щастлив..сутринта станал рано, защото пустото слънце така му светнало в очите, че вече трябвало да става..да си върши работата..

Но този ден няма слънце..въпреки малкото закъснение, той все пак си се събуди от сън, стана, изтича за кетчуп, и си изпържи две яйца, естествено бъркани..всъщност първо чака да се появи една кокошка, ще пият кафе заедно..но този ден няма слънце, та и тя се поуспа малко.. а когато в крайна сметка дойде, беше малко странна на външен вид..може защото то и кафето се получи странно..а когато зайо и кокошката, заедно с цяла дузина френски жълъди, отидоха на чай, чийто любезен домакин беше кралят, а пък за забавлението на гостите се грижеше цялата кралска трупа от огнегълтачи, въжеиграчи, змиеукротители, жонгльори и акробати, пак нямаше слънце..всъщност то слънцето няма да изгрее целия ден..

А пък страхът само това и чакаше, няколко часа без слънце, малко непълноценен сън, едни много найлонови чорапогащи, които гледаха много лошо, един английски бръмбар, който много, много обичаше една роза, и когато след толкова много време, в което той се опитваше да я срещне и да й каже колко много я обича, тя го..убоде..и една много зеленикава история за един много странен свят, в който еднорозите от източната гора изчезваха един подир друг отведени от невидими сили, в южната гора, силите бяха дори видими, а пък тука в нашата гора, просто никой не ги искаше тея еднорози..

Точно този момент използва нашият приятел, страхът, за да излезе отгоре, знаете на еднорозите, най-слабото място е точна между лявото ухо и рога, и той излезе точно оттам..просто се шмугна и изпълзя..и тогава както обикновено става със страховете, които успеят да се измъгнат през слабото място на еднорозите, започват да стават едни такива големи, широки и високи и започват да правят пакости, те нали страховете са си такива едни непослушни..

Имало една време една нощ, или по-скоро половин нощ..тя не била много тъмна, имало луна, и палми, и облаци и рози, и един вятър, ама само един..в такава една половин нощ той решил да излезе на разходка, просто за да послуша малко нощните сирени, които пеят в толкова различни цветове и гами..тръгнал на така, после малко на така, и там зад ъгъла, изведнъж се спрял..на тротоара, точно под един баобаб, седял един страх..той се приближил, погледнал страха, и той го погледнал..подал му ръка..и тръгнали..

ча;

2010-03-28T03:48:00.000-07:00

ми не става така..просто не става..
никак не съм способен да..аз..да..друг..
??? ?? ???? ?? ??? ??? ???? ?? ???? ????? ?? ??? ???..?? ??? ???..??? ???? ?? ???? ????? ??? ???..??? ?? ?????? ????? ???? ??? ?? ???? ?? ???? ???? ??? ???? ???
седя си начи на моите стълби, на улицата на кръстовището, пия бира, като я крия зад гърба си, бая ма хвана..а бях толкова щастлив..имаше филмчета, шортс, от някакъв конкурс немски, за бейрут, за анкоридж, за берлинската стена и за индия и пакистан..после се върнахме вкъщи..ще ходим концерт на аутостраД..а мъри отиде на бар..щял да дойде после на аутистрад в Абдоун..и тва беше супер тъпня..така..и напрао..после яйца, бъркани с домати, кетчуп и лабане..яа3ни блаааа и соупкилс там на стълбите..пък маиша отиде да легнела за ,алко, то и на мен адски мноо ми се приспа..ама нали концерт..бах маама му..с вход 10 динара..баси..и пак тъпият свят са сгромоляса..ей така..и пак върху мен..не се оплаквам..ама е гадно..а аха,д, нашия египтянин, все минава да изхвърля някакви боклуци до гюма..иточно след 3 минути ще ми свърши шибаната батерия..тъа се прехвърлих на радиодервиш..
ча;

..

2010-03-16T08:00:00.000-07:00

все повече си мисля какво по дяволите се случи, така че този престой в йордания да се превърне в нещо такова..резултатите:
1. нямам нито един приятел арабин, дори твърдя че са ужасни..
2. не съм ходил никъде, освен на общо познатите места..не пътувам на стоп, не правя хубави неща, не спя у хората, не спя с хората, не уча арабски, не уча и диалект, не ходя на училище..и още много не-та..и след всичките тези не, по дяволите, къде остават да-тата?
защо тези вече почти седем месеца, ме върнаха толкова назад, защо не отидох нито крачка напред..по никой параграф..имах си маиша, правех с нея абсолютно всичко с нея..и сега, когато току що осъзнахме, че всъщност контактуваме единствено и само помежду си..и когато от два дена се опитвам да се изключа от този омагьосан кръг, все по-отчаяно,започвам да се държа безумно грубо с маиша,ала ще и подаря фулмастри, за ахлан уа сахлан в квартирата.. търся под път и на път хора, с които най-накрая да зпаочна да правя шибан секс..та в същото това време..ме е адски страх, и днес когато бях само на около 3 думи да си уредя подобно екстремно преживяване..пак не го направих..и пак си ме е страх..и пак всичките си глупости..и уж си обещах утре пак да говоря със тоз пореден рами, и някак си не знам пак дали ще го направя..а и уж ще каня амджад на бира..
в петъка ще ходя на водопади, ще се спускаме по тях с въжета и всякакви такива неща..на безумната цена, но реших че трябва..просто трябва..
и много ми се ще поне сега накрая, нещата да приемат формата, която аз искам..и да зня, че заложих престоя си в урдунн за разни други неща..в една от онези сделки, от които няма отказване..но искам да си кажа..да ще се боря и да..не ми пука..
и колкото и планове за възстановяване на разрушенията да правя, толкова повече затъвам в тях и толкова повече осъзнавам че тъпите планове са нищо без да ги правиш..

2010-01-23T07:23:00.000-08:00

един позабравен сигур рос, но все тъй прекрасен, важен, спасяващ, пак същата библиотека, пак същия нет, след тъй дългоочакваното безумно пътуване, 11 дни, ливан и сирия, огре-долу по равно,пет бежански лагера, пет града, един манастир в пустинята, по дяволите наистина уникален, цигания до шия, или пък море, с вино, вълни и залез в него, няколко тъй хубави хора, повечко тъй неприятни хора, военни, танкове окопи, хизбуллах, фатах и хамас, бира елмаза, бира сирисийска или пък турска в руския културен център в дамаск, подкрепена с билярд, точно четири на брой стопа, и то само в йорданско плюс единият на ничия земя, за сметка на това сигурно двайсе гадни маршрутки,осем граници, като броим и двете страни, първата вдъхновяваща пустиня, със сняг на отсрещните планинки, и мина от друагата страна на твоята планинка, уникална библиоетка със Стриндберг, и палестински мюзикъл в Дамаск, гадни

deals..

2010-01-10T00:29:00.001-08:00

It doesn't hurt me.
You wanna feel how it feels?
You wanna know, know that it doesn't hurt me?
You wanna hear about the deal I'm making?
You be running up that hill
You and me be running up that hill

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
Be running up that building.
If I only could, oh...

You don't wanna hurt me,
But see how deep the bullet lies.
Unaware that I'm tearing you asunder.
There's a thunder in our hearts, baby.
So much hate for the ones we love?
Tell me, we both matter, don't we?

You, be running up that hill
You and me, be running up that hill
You and me won't be unhappy.

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
Be running up that building,
If I only could, oh...

C'mon, baby, c'mon, c'mon, darling,
Let me steal this moment from you now.
C'mon, angel, c'mon, c'mon, darling,
Let's exchange the experience, oh...'

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
With no problems [x2]

'If I only could, be running up that hill.' [x7]

Ела..

2010-01-10T00:29:00.000-08:00

В гората растеше хубава малка ела. Тя си имаше чудесно място и много въздух и светлина, а наоколо растяха по-старите й другарки — ели и борове. На малката ела страшно много се искаше да порасне по-скоро. Тя не мислеше нито за топлото слънце, нито за чистия въздух, не обръщаше дори внимание и на бъбривите селски деца, които тичаха весело из гората и събираха малини и ягоди. Щом напълнеха кошничките си или пък нанижеха като маниста ягодите на тънки пръчици, децата сядаха да си починат под елата и казваха:
— Ей, че е хубава тая малка еличка!
Но такива думи еличката никак не искаше да слуша.
След година тя порасна с още едно коленце, а през другата — с още едно. Тъй е с всички ели: по броя на коленцата може винаги да се узнае на колко са години.
— Ах, да бях и аз голяма като другите дървета! — въздишаше еличката. — Тогава бих разгърнала нашироко клоните си, бих издигнала високо глава и бих гледала далече-далече по белия свят! Птиците щяха да свият гнезда в клоните ми, а духнеше ли вятър, щях и аз да кимам важно с глава като големите дървета!
И еличката не се радваше нито на слънцето, нито на птичките, нито на розовите облаци, които плуваха сутрин и вечер над нея по небето.
Зиме, когато земята се покриеше с блестяща снежна пелена, идваха зайчета, тичаха насам-натам, а понякога дори и прескачаха еличката — каква обида! Ала минаха още две зими и на третата дръвчето стана толкова високо, че зайчетата трябваше да го заобикалят.
„О, да растеш, да растеш и да станеш голямо, старо дърво — има ли на света нещо по-хубаво от това?“ — мислеше си еличката.
Всяка есен в гората идваха дървари и отсичаха най-големите дървета. Еличката винаги трепереше от страх, когато някое голямо, хубаво дърво падаше с трясък на земята. Тогава на дървото отрязваха всички клони и то ставаше тъй голо и тънко, че едва можеше да се познае. Сетне натоварваха на коли отсечените дървета и ги извозваха от гората.
Къде? Какво ставаше с тях?
Напролет, когато долитаха лястовичките и щъркелите, елата ги питаше:
— Не знаете ли къде отнесоха ония дървета? Не сте ли ги срещали? Лястовичките не знаеха нищо, ала един от щъркелите се замисли, поклати глава и каза:
— Зная, разбира се! Когато се връщах от Египет, аз срещнах по морето много нови кораби с великолепни мачти. От тях лъхаше мирис на смола. Виждаш ли сега къде са отишли твоите другарки?
— Ах, кога ще стана и аз толкова голяма, че да тръгна по морето! Но що е туй — море, на какво прилича то?
— Трябва да ти разправям надълго и нашироко — отвърна щъркелът и хвръкна.
— Радвай се на младостта си! — говореха слънчевите лъчи на еличката. — Радвай се на своя растеж и на силите, които кипят у теб.
И вятърът целуваше дръвчето, а росата го обливаше със сълзи. Но еличката не умееше да цени нищо.
Наближаваше Коледа. В гората започнаха да секат няколко съвсем млади дръвчета. Някои от тях бяха дори много по-малки от нашата еличка, която гореше от нетърпение да порасте по-скоро. Всички отрязани ели бяха чудно хубави — клоните им никой не откъсна. Натрупаха ги веднага в една кола и ги изнесоха от гората.
— Къде ли ще ги носят? — попита еличката. — Те не са по-големи от мен, а една дори е по-малка! И защо не им откъснаха клонките? Накъде ли заминаха?
— Ние знаем! Ние знаем! — изчуруликаха врабчетата. — Ние бяхме в града и надничахме през прозорците. Сега знаем къде отидоха те. О, те са на такава почит, че за туй не може и да се говори. Ние гледахме през прозореца и видяхме как сред топли стаи те стоят украсени с най-прекрасни неща — с позлатени ябълки, с медени кравайчета, с играчки и с хиляди свещи!
— А после? — попита еличката, като потрепера с всичките си клончета. — А после?
Какво стана после с тях?
— Повече не можахме нищо да видим. Ала и туй, което видяхме, беше тъй хубаво! „Може би и аз ще имам това щастие! — помисли си с радост еличката. — Да, туй е още по-хубаво, отколкото пътуването по море. Ах, колко тежко е да чакаш! Дано дойде по-скоро Коледа! Ето сега аз съм също тъй голяма, както ония ели, които отсякоха миналата година! Ах, кога ли ще легна и аз най-сетне в колата? Кога ли ще застана сред топлата стая, окръжена с всичкото великолепие? Ами после?… После навярно ще бъде още по-хубаво, иначе защо ще ме кичат? Да, разбира се, че после ще бъде още по-хубаво… Какво ли ще бъде? Ах, как ме измъчва тая неизвестност! Сама не зная що става с мен!“
— Радвай ни се! — казаха й въздухът и слънчевият лъч. — Радвай се на младостта си и на горската шир!
Ала еличката не можеше да се радва спокойно, тя все растеше и растеше. И зиме, и лете тя стоеше облечена в зелената си премяна и всички, които я виждаха, казваха:
— Колко хубаво дръвче!
Най-сетне настъпи Коледа и първа отсякоха нашата еличка. Дълбоко, в самата й сърцевина се заби брадвата, еличката изохка и падна на земята. Тя чувствуваше силна болка и слабост и не можеше да мисли вече за никакво щастие. Мъчно й беше да се раздели с родната гора, с мястото, където бе израснала — да, тя знаеше, че никога вече не ще види своите другарки, малките храстчета и цветя, които растяха наоколо, а може би не ще види и птичките! Да заминеш — колко тъжно беше това!
Еличката дойде на себе си едва когато я сложиха в един двор заедно с много други дръвчета. Тогава някой извика:
— Каква хубава еличка! Тъкмо такава ни трябва!
Дойдоха двама нагиздени мъже и отнесоха дръвчето в голяма хубава стая. По стените бяха накачени картини, а до печката от лъскави плочки стояха големи китайски вази с лъвове на похлупака. Тук имаше столове люлки, копринени канапета и големи маси, отрупани с албуми, книжки и играчки за няколкостотин талера — тъй поне разправяха децата. Елата сложиха в едно голямо буре с пясък, ала никой не можеше да разбере, че това е буре, защото то беше обвито в зелено платно и бе поставено върху голям шарен килим. О, как трепереше бедната ела! Какво ли ще стане сега?… Дойдоха млади момичета и почнаха да я кичат. Върху клончетата окачиха мънички люлчици, изрязани от цветна хартия и пълни с бонбони и сладки; ето по дръвчето израснаха позлатени ябълки и орехи, залюляха се и куклички — също като живи човечета. Такива кукли елата никога не беше виждала. Най-сетне по клончетата налепиха стотици червени, сини и бели свещици, а на самия връх на дръвчето изгря голяма звезда от златен варак.
— Как ще блесне елата довечера, когато запалим свещите! — казаха всички.
„Ах — помисли си елхата, — дано настъпи по-скоро вечерта, та да запалят свещите. Какво ли ще стане след това? Дали не ще дойдат дърветата от гората, за да ми се порадват? Дали не ще долетят врабчетата, за да надникнат през прозорците? А може и да пусна корен в това буре и да си стоя все тъй накичена и зиме, и лете?“
Да, няма що да се каже, много нещо искаше еличката. От голямо нетърпение дори я заболя кората, а тая болка за дървото е също тъй неприятна, както е главоболието за хората.
Най-сетне свещите бяха запалени. Какъв блясък, какво великолепие! Елата затрепера тъй силно с клоните си, че един от тях се подпали от близката свещ и зелените му игли запращяха.
— Ай! Ай! — завикаха момичетата и изгасиха мигом огъня.
Сега елата не смееше дори да се помръдне. О, туй беше истинско мъчение! Ала тя се страхуваше толкова много да не изгуби нещо от своята украса! Всичкият тоя блясък я беше съвсем замаял… Изведнъж двукрилата врата се разтвори широко и цял рояк деца се втурнаха тъй силно в стаята, като че искаха да съборят дървото. След тях влязоха бавно възрастните. Децата застанаха пред елата и онемяха от учудване: ала това продължи само минута. После се дигна страшен шум. Децата започнаха да скачат, да играят около дървото и да късат един по един подаръците.
„Какво правят те? — мислеше си еличката. — Що значи това?“ Свещиците догаряха до самите клончета. Изгасиха ги една след друга и после децата получиха позволение да оберат дървото. Ех, как се нахвърлиха те отгоре му! Всички клончета запращяха и ако елата не беше закрепена за тавана със златната звезда, навярно щяха да я съборят на земята.
Децата скачаха и играеха с хубавите си играчки. На елата никой вече не обръщаше внимание. Само старата бавачка се приближи още веднъж до нея, и то само за да види дали не е останала между клончетата някоя ябълка.
— Приказка! Приказка! — завикаха децата и задърпаха към елата един малък дебел човек.
Той седна под дървото и каза:
— Ето ни сега в гората! Ще ни слуша и еличката! Но ще ви разкажа само една приказка. Коя искате: за Иведе-Аведе или за Клумпе-Думпе, който макар да паднал от стълбата, все пак достигнал до големи почести и се оженил за царската дъщеря?
— За Иведе-Аведе! — закрещяха едни.
— За Клумпе-Думпе! — запискаха други. Дигна се страшна олелия и шум. Само еличката стоеше мълчалива и си мислеше:
„Мигар аз не ще взема никакво участие в играта?“ Тя не разбираше, че беше свършила работата си и че никому вече не бе потребна.
И дебелият човек разказа за Клумпе-Думпе, който паднал от стълбата и все пак достигнал до големи почести и се оженил за царската дъщеря.
Децата запляскаха ръце и закрещяха:
— Още! Още!
Те искаха да чуят и приказката за Иведе-Аведе; ала дебелият човек не пожела да разказва повече.
Елата стоеше дълбоко замислена — горските птички никога не бяха й разказвали такова нещо. „Клумпе-Думпе паднал от стълбата и все пак се оженил за царската дъщеря! Гледай ти какви работи ставали по света! — мислеше елата и вярваше, че туй е самата истина, защото приказката бе разказана от такъв почтен господин. — Пък кой знае! Може и аз някога да падна от стълбата и да достигна до големи почести!“ И еличката си представяше с радост как на следния ден ще я украсят отново със свещи, играчки, злато и плодове.
„Утре вече няма да треперя! — мислеше тя. — Аз само ще се радвам на моето великолепие. Утре ще чуя пак приказката за Клумпе-Думпе, а може би и за Иведе-Аведе.“
И цяла нощ елата стоя замислена и мълчалива.
На сутринта в стаята влязоха слугата и слугинята.
„Сега ще почнат да ме кичат отново!“ — помисли си елата. Ала те я измъкнаха от стаята, повлякоха я нагоре по стълбата и я тикнаха в най-тъмния ъгъл на тавана, дето не проникваше дори дневна светлина.
„Що значи това? — помисли си елата. — Какво ще правя тук? Какво ще слушам и ще гледам?“ — И тя се облегна о стената и все мислеше и мислеше. За това тя имаше много време: минаваха дни и нощи, а никой не се сещаше за нея. Само веднъж на тавана дойде някакъв човек да остави няколко големи куфара. Дръвчето стоеше съвсем настрана — него сякаш го бяха забравили.
„Сега навън е зима — мислеше елата. — Земята е твърда и покрита със сняг, затова и хората не могат да ме посадят и да искат и ме държат тук до пролетта. Колко умно е туй! Колко добри са хората! Само да не беше тук толкова тъмно и пусто! … Няма дори нито едно зайче!… А колко хубаво беше в гората, когато наоколо имаше сняг и по снега се гонеха зайчета! Да, хубаво беше… дори и тогава, когато те ме прескачаха, макар че туй ме сърдеше. Колко самотна съм тук!“
— Ц-ъррр! Ц-ъррр! — изписка изведнъж едно мишле и изскочи от дупката си. След него се показаха още няколко други. Те помирисаха дървото и се скриха между клоните му.
— Какъв ужасен студ! — казаха мишките. — Иначе щеше да бъде много хубаво. Нали, стара еличке?
— Аз никак не съм стара! — отвърна елата. — От мен има много по-стари ели.
— Отде си ти, отде знаеш това? — попитаха мишките, понеже бяха много любопитни. — Разкажи ни кое е най-хубавото място на земята? Била ли си там? Била ли си някога в килера, дето има сирене по полиците, а по тавана виси пушено месо, дето може да се скача върху лоени свещи, дето влизаш мършава, а излизаш дебела?
— Не, такива места не зная! — рече елата. — Но затова пък познавам гората, дето свети слънцето и пеят птичките.
И тя им разказа за своята младост, а мишките, които никога не бяха чували такова нещо, я изслушаха с внимание и казаха:
— Колко много си видяла! Колко щастлива си била!
— Щастлива? — рече елата и се замисли за това, което току-що бе разказала. — Да, хубави бяха наистина ония дни.
Сетне тя разказа за оная вечер, когато я бяха накичили с кравайчета и със свещи.
— О, колко щастлива си била ти, стара еличке!
— Аз никак не съм стара! — отвърна елата. — Аз дойдох едва тая зима от гората. Аз съм в разцвета на годините си, само че на ръст съм дребничка.
— Колко хубаво приказваш! — рекоха мишките и на следната нощ доведоха със себе си още четири слушателки. И елата започна да разказва отново и колкото повече разказваше, толкова по-ясно си спомняше миналото.
— Хубаво беше онова време! Но пак ще се върне. Клумпе-Думпе паднал от стъблата и все пак достигнал до големи почести. Кой знае, може и аз да достигна до големи почести.
— Какво е това Клумпе-Думпе? — попитаха малките мишлета и елата им разправи цялата приказка. Тя помнеше всяка дума и мишките се радваха тъй много, че насмалко щяха да скочат върху самия връх на дървото. На следната нощ дойдоха и други мишки, а в неделя се явиха дори и два плъха. Ала те заявиха, че приказката никак не е интересна. Туй наскърби мишките и те сами започнаха да разправят, че историята с Клумпе-Думпе не е тъй занимателна.
— Само тая приказка ли знаете? — попитаха плъховете.
— Да, само тая! — отвърна елата. — Аз я чух през най-щастливата вечер в живота си, ала тогава не разбирах колко голямо е моето щастие.
— Това е много глупава приказка! Не можете ли да ни разправите нещо за свинската сланина или за лоените свещи? Или пък за килера?
— Не — отговори елата.
— Тогава довиждане! — рекоха плъховете и си отидоха.
Скоро и мишките престанаха да идват и елата започна да тъгува отново сред своята самота.
— Колко хубаво беше, когато малките игриви мишлета седяха около мен и слушаха моите разкази! — въздишаше тя. — Сега и туй се свърши. Но аз ще си спомням с радост за тия минути, когато ме изнесат оттук.
А кога стана това?
Да, една сутрин дойдоха някакви хора да чистят тавана. Те дигнаха куфарите, а след тях и елата. Хвърлиха я грубо на пода, после я повлякоха надолу по стълбата.
„Да, сега за мен ще почне нов живот!“ — помисли си елата. Тя почувствува свежия въздух, светлината на слънцето и се намери долу на двора. Всичко туй стана тъй бързо, наоколо имаше интересни неща, че елата дори забрави да се погледне. Дворът допираше до една градина, която бе потънала в цветя и зеленина. Свежите ухаещи рози се свеждаха над ниската ограда, липите цъфтяха, а лястовичките се виеха над тях и чуруликаха:
— Квир-вир-фит! Ето я, ето я най-после! Ала туй, разбира се, не се отнасяше за елата.
„Сега и аз ще заживея!“ — зарадва се елата и разпери клоните си. Ала те бяха пожълтели и изсъхнали, а самото дърво лежеше в един ъгъл сред плевел и коприва. Златната звезда стоеше все още на върха му и блещукаше под слънчевите лъчи.
На двора играеха няколко от ония деца, които скачаха на Бъдни вечер около украсеното дърво. Едно от тях, най-малкото, изтича при елата и откъсна от нея златната звезда.
— Вижте какво е останало на тая мръсна, стара ела! — извика то и настъпи тъй силно клоните й, че те изпращяха под обувките му.
И елата обгърна с поглед китната градина, погледна себе си и поиска да се върне пак в тъмното кътче на тавана. Тя си спомни своята младост в гората, веселия Бъдни вечер и мъничките мишлета, които слушаха с такава наслада приказката за Клумпе-Думпе.
— Свърши се, всичко се свърши! — каза старата ела. — Защо ли не се радвах, докато беше време? А сега… всичко е минало и няма да се върне.
Скоро дойде един слуга и накърши елата на парчета — от нея излезе цял сноп съчки. Как ярко пламнаха те под големия котел! Елата въздишаше тежко-тежко. Всяка нейна въздишка приличаше на слаб гърмеж и затуй децата престанаха да играят, насядаха край огъня и като гледаха пламъците, повтаряха:
— Пиф-паф!
И при всяко изпращяване, което беше дълбока въздишка, елата си спомняше ясните летни дни и звездните зимни нощи в гората, веселия Бъдни вечер и приказката за Клумпе-Думпе — едничката приказка, която тя беше слушала и умееше да разказва… Сетне елата изгоря.
А децата продължиха играта си в градината. Най-малкото носеше на гърдите си златната звезда, която украсяваше елата през най-щастливата вечер на нейния живот.

2010

2010-01-03T01:26:00.000-08:00

03/01/2010..11.21ч. пейка, пролет..пече слънце, върпеки че съм с яке, зимното..
новата година, която за първи път проспах, бях сам, в едно легло, голямо, гледах филмче, пех джинче, заспах, и в дванйсе и две ме събудиха някакви фойерверки..аа..то дошло времето ве..станало изведнъж догодина..
последва разговор с мама и татко, да аз много съм добре, партиро е много яко, излезнах навън, за да говоря..после маиша и раличка, които се бяха превъплатили в образа на радка и пиратка, падна ми се късмет по телефона- "Ислямът- кратък справочник".
след това не мога да заспя, мигар да искам, гледам друг филм, азиатски, в 4 нахълтва една тайванка в моята стая, къпе се, сере, пърди..все прекрасни неща, бях на крачка от умопобъркване..и после заспах..най-накрая..
ден, закъснявам за срещата си с маиша, на университета, хващаме сервис за салт, от там уж на национален парк..отчаяно си търся закуска, такова геврек със сладко от фурми и кисело мляко..ала йок!..все пак закусвам изкуствен купешки кекс, на стълби, и прас- изненадва ни водна бомба, по време на петъчна молитва..следва сервис за Багаа- най-големия бежански лагер в йордания, в него звучи Щастливият принц, стоп за Джераш- спирка на реката, с цвят на черен чай..пикник до нея, със солети и кекс, подарък от маиша, Туве Янсон на арабски.. : ), залез, прекрасен, над реката, долинка, която мирише на приказки,нова година, която започна точно там.., прекрасен стоп за Аман, с един младеж от Ирбид, каращ овче сирене за сладкиши, оставя ни в уаст ал-балад, хашим- с прекрасен сервитьор- натъпкване с фалафели хуммус, мусаббех, фуул, гризем лук и ръпаме домати..2 часа пеша към 4ти съркъл, идея- бира в айриш пъба..но не го намираме..следва Ресторант и Пъб Хенгоувър, което се оказва..бардак..ама хубав..пием скъпи бири, гледаме високи руси, чернокоси и червенокоси, пълни и слаби, цицорести и не чак отлкова, рускини, които ти носят бира, или пък седят в скута ти, или пък те хранят и поят..и после се отбоват в тоалетната..и ти след тях..безумие.. : )
спане, 2ри- безумна пътуване с университетския автобус, дана- нечъръл ризърф..уникална долина с адски много скали..част от големия РИФТ..хихи, прекрасен посетителски център с птички и вълци, имало е и арабски леопард, но за последно е видямн в парка 1991г..тръгваме си с обещанието че за бога 100 % ще се дойде и ще с еходи и ще се катери и ще се гледа залез..а там отиват лястовичките, в Дана..
автобус- спираме за молитва, вечерната, с маиша зад сградата, залез, три деца, на по 3,4 и 5 братчета, говорим си с тях..те не ми вярват че маиша ми е сестра, и как така съм на 22 и не съм се оженил..бпха тооолкова сладки..супермаркет, готвене на зелен фасул, по време на разговор с Мъри, към-аутване, разказ за самотния чичо каучсърфър в Ница, който на 35 решил че ще каже на жена си и децата си че е гей, и го изгонили..попълване на речник а по жестомимичен, тайванката хейли изскача с един адски безумен японец..
сутрин трети, слънце- едва ли има по-яко време да се върне човек в бг, рали си пътува днес, но не мога са го кажа на глас, всеки път когато се опитвам, докато вървя към рейса, започвам да плача..и се отказвам след втория път..
лекция за андалусийската литература, и после пейка..на рабиийе..
11.43 03/01/2010
проспах началото, боже би ще проспя и кртая..но няма да проспя средата.. ПЪК!!

2009-12-24T06:30:00.000-08:00

КРАЙ

END

نهاية

2009-12-21T13:57:00.000-08:00

21 minutes

2009-11-28T09:39:00.000-08:00

i have 21 fuckin minutes..here..on the same bed..21 minutes to make everything ready, to make up the bed, to wash the dishes, to cook..
but i am just sitting, drinking beer, listening to nirvana, reading true lesbian stories from Lebanon, not answering my phone and...just taking one of my best times..

19 minutes..

2009-11-28T03:51:00.000-08:00

и ела - ще се преродим в делфини, ще плуваме в небето, ще бъдем сини, по-сини, най-сини, ние, по-ние, най-ние..."

а не във морски слонове..
сини, не като lilies, те са бели..

im sitting in an apartment, in duwar al-medinah, the 4th placed i live in Amman, the 4th fuckin place, sitting, on the huge, cold bed, waiting..
you know it..you helped me find it..remember? the day..when we saw so many other disgusting places..and we choose this one..yes, we..we..we..Ние, по-ние, най-ние..

the next day, contract signing..and so intense joy..you know it..walking in the streets, crying, listening to illusion, crying, and again listening..do you remember that you asked me how a song can save your life? yes, the best way, is to choose one, that makes you cry..and cry out everything, or shout out everything instead..
and after this immense joy, everything was better, again, when i was not homeless, although i was hopeless..
again it was next day, and next day..day after day..days when i read about myself, through your eyes..and i dont know if i know myself, if you know myself, if we know myself..if there is myself at all..if thеre should be myself..
and than, at the end i am resigning again..bye bye, fursa sa3ida, and what?

and i am sitting, listening about hungary, and cyprus, south africa and New zealand, babies and deputies..kings and killed sheep..
and just dont think about it..cant think about it..cause just cant think of anything, cant realise anything..how could someone find the right words, when his head has drown in the canal? lilies, violets, roses, daisies..

and yeah, my brother is commin in a while, 12 hours, and i feel myself like i am going to be in an exam..
i dont know, how to explain him everything, how to show him everything, how to be so honest with him..

and you know..what i miss so much???

your ocean..

НАЙ-СИНИТЕ НИЕ

Николай Атанасов

Утре, в двадесет и пет часа,
на края на света,
прегръщайки вместо небето мене,
тайно изкрещя:
"Ще полетим, сънчо, ще полетим -
озоновата дупка се затвори,
океаните се излекуваха,
Нострадамус просто не е бил в час,
че ние с теб
искаме да се обичаме."
И още:
"Забрави озоновата дупка, Апокалипсиса,
Моисей, Нострадамус, Пазолини,
шизофренията,
конвулсиите на съвестта

и ела -
ще се преродим в делфини,
ще плуваме в небето,
ще бъдем сини, по-сини, най-сини,
ние, по-ние, най-ние..."

Ще отговоря:
"До дъното на сълзите ти,
нежно-апокалиптично
обичам те."
И още:
"Непреодолимо е.
Остави ме.
Сега съм заоблачен и не ми се разсъмва.
Сега проливно,
уморено и
тихо
валя."

http://liternet.bg/publish16/n_atanasov/nai.htm

2009-10-25T16:00:00.000-07:00

прекарвам безсънни нощи, самомрънкайки си..като по часовник оставам до 5 и половина и спячас и половна..после прествам да мисля, и да чувствам, да дишам..пия коколин да не повърна и лопедиум-анти акалин, и заминавам за мъртво море..което наистина е адски адски мъртво..и не потъваш, после се мажеш с кал, след това водна пързалка, после пак не потъваш, пак пързалка и пак не потъващата не-вода..а едно като мазно..като разстопено..слушаш колдпей по израелско радио и си мислиш как ще се закараш в тел авив на 1 май 2010 за концерта им, гониш мухи..ужасно много мухи..гледаш пустошта наоколо..и си мислиш за тоновете пролята кръв, малко по-нагоре били кръстили христос..а ти сега си седиш в гняста..снимаш се с тайванцито, зяпаш хубавия черен американец с очилата, и французина, които не познаваш..
и да..бях на най-ниската точка на земята..и да не ми хареса..и да, чакам с нетърпение най-високата..

thanx to freddie

2009-10-20T12:09:00.001-07:00

амман, един месец..май дори точно..
вече може да започна да си водя бележки..хаха
глупости, всъщност просто не ставваше..
и така..
днес най-накрая си направих тиквички с ориз, и станаха гадни, пък ми се ядяха от 2 седмици сигурно..седя си сега в ужасно малката, мръсна и разхвърляна стая, вече почти 3 седмици не съм чистил..просто тооолкова ме мързи..
а и нали, ест., нямам време, нито да си изпера тениска или д ане говорим за гащи или чорапи..
умирам от жега, което като за бг сега звучи налудничаво..но подяволите как ми се иска малко есен..от онази студената, и чиито топли дни тъй те радват..
но уви, тук си е непрестранно над 30 през деня и през нощта падаа главоломно до 24-5 хахах
и отново ми е тъпо и гадно и се самосъжалявам само по цял ден..
нищо необикновено..хахах
ходихме тези дни на детския музей,,няма такова уникално нещо..играхме си няколко часа със всичко всичко..има да ис правиш вестник и ти печата главната страница, да си пазарувашк, каот преди това си изтеглиш парички от банкомата, да гледаш как като се пълнми с топъл въздух балонът излита и дори се блъска в тавана, да се надпреварваш с инвалидни колички, да доиш крава и да стрижеш овце, да летиш все едно си птица, пред един екран..и след това в библиотечката, чиято мацка ни сподели че е безплатна и можем да ходим да си четем,,то така или иначе в самия музей няма да ни пуснат пак, само за възрастни с деца..и там една супер книжка..сс адските илюстрации и въпроси за света..Които преписваме..

2009-10-20T12:09:00.000-07:00

амман, един месец..май дори точно..
вече може да започна да си водя бележки..хаха
глупости, всъщност просто не ставваше..
и така..

العنف

2009-10-08T02:25:00.000-07:00

и когато се сетиш за миналото си, от което толкова искаш даизбягаш и да се отърсиш и да го махнеш от себе си..и когато осъзнаваш че просто не си успял, и няма да успееш никога..и пак ти се иска да бягаш, от себе си, от света, от другите..и тръгваш, но по дяволите, просто няма къде да избягаш..как се бяга от себе си? Не стаа мамка му..

когато с еопитваш да избягаш от подигравките, насилието, мислите, чувствата, боевете, и как след това просто си се затворил, и си избутал всичко което си, някъде толкова навътре в себе си, толкова там, и ето как се превръщаш в някой друг, онзи, който не е себе си, онзи с маските, и лъжите и скривалищата..

другият вариант е да си намериш просто нещо за скривалище..място, занимание, хоби ако щеш, и да се задълбаеш в него, така, че да не излизаш от там, да не можеш да излезеш, и то смао защопо не искаш, защото си намерил късчето шибано спокойствие и те е адски страх че ако излезеш навън, просто ще умреш..от срам, от собсвените си мисли и страхове..

и после се опитах да излезна..след толкова години, след толкова време, и не успявам..и то защото не съм сигурен, че съм това, или онова, мисля си, че просто си мисля, разни неща, и според това което ми се е случило, извеждам нпяакакви следствия..сиреч гей съм, защото са ми се подигравалаи в училище или пък съм искал да бъда различен..точно както мама иска да повярвам, но явно просто трябва да избера, и да не го поставям по някакъв начин под въпрос..и как да разбера къде е границата или дали изобщо трябва да има граница, на това до колко си отвън, до колко се разкриваш пред хората, до колко кой от всички трябва да знае за теб..за онова вътрешното ти..

FUCK ME

2009-08-31T15:04:00.000-07:00

You know, I do wanna have sex woth you..but i've never fuckin done it..I've don handjobs and blowjobs and other fuckin- jobs, but i've never had my ass fucked, nor i've fucked someone else's..why?..i'm fuckin scared..this is one of my behavioural complexes..fuck it..the truth is that i'm a complete fuckin wanker..and i do fuckin nothing to change it..you know..I'm just shittin around with my hand in my pants, like the biggest tosser and just..ohhh,i'm lonely, i'm fuckin alone..
well. it's all because of me, it's all cause i'm so fuckin poor..
you know.. FUCK MEEEE

2009-08-27T13:15:00.000-07:00

има толкова много за разказване нали море делфини мангалия верила овесен камък езерата безброй коли и стопове търговище-троян директния ; )но всичко това не е сега сега е това

подарък от Сантош : )

2009-07-15T13:20:00.000-07:00

2009-07-12T15:37:00.000-07:00

гледах поредния ужасно красив филм със самоубийство..
мамка му...защо толкова често е наистина красиво???

муре

2009-07-10T09:21:00.000-07:00

тази седмица бях на море..точно за 3 часа и 20 минути.. (бел. ред. 6 - 9.20 сутринта)..
море, което за първи път виждам за толкова малко, но което ми костваше много..или пък не..
да..гледах Светът е голям.., пиех бира и плаках почти през цялото време, и след това като излезнах, светът наистина беше друг, сякаш не бях столичен живущ, ами бях на абсолютно друго място, с онова адски причтното чувство че експолурваш новите неща, чувствов все едно че обикаляш белград със слушалки, търсиш номерца, които съвпадат с песни, и клекнал до една ограда се усмихваш на Мич..и тогава се случи, хрумна ми да взема да се закарам до морето, просто ей така, представих си го, обадих се на гошко, той ми отказа, аз с чувството, че този път наистина преебавам нещата, тръгвам към гарата, парче пица, бира, билет,
Mika - Happy Ending Official Video

на рипийт, влак.."и ето един път ми се налага да избирам пред това, евентуално нещо хубаво да се получи с мен и гошко, и нещо което си мисля че се нарича свободност.."..избрах второто, въпркеи че все пак още се н адявам първото да се случи..след внимателно подбрано купе от отвън още, избрах си такова с прудънс, която четеш огромна книга от онази хубавата серия на колибри, младеж до мен, с еуропео 1968, срещу мен ок. 30 год гей младеж, който решаваше кръстосоловици от 19мин и пиеше бира през цялото време, младеж с потник и къси панталонки, явно студент, четящ за лекции за властта, и една жена с черно..някъде през нощта патрулка, и насилствено изкарване на един пиян анархист, който идваше от езерата и отиваше на море..6 часа..валя, която тича, прегръдки, усмивки, миене на зъби в чешмичката, плаж, ужасно къркорещ корем, морето-без вълни и вятър и без хора..морето..
закуски от денонощнитве од морската, рейс, магистрала, валя ми спира кола, циганин с чалга-до петолъчката, капитан на кораб-с истории за бразилските проститутки, българите в арженитина, избягали отпреди 44та, нелегалани емигранти, които се качват на кораба ти, и някои "колеги" изхвърлят отвъд борда- до Пазарджик, и един чичко, след около 30 сек. махане на пазарджик на шела, до 20ката трамвая..

вчера-безумното преместване на дете, с огромния й багаж, колет от женския, блъснах едно колче, и отпред колата яко се изкриви, притеснения и глупости..
днес дечица- Тони и Сашко и Миро и Анка, и Криси, и Пешо и Исус..всичките най-най-прекрасни сладури, яна, зъбар, а в Изток няма вода и не може да се къпеш..

а аз съм си все така не-кащ..

2009-07-03T13:55:00.000-07:00

me llaman calle
y ese es mi orgullo
yo se que un dia llegara
yo se que un dia
vendra mi suerte
un dia me vendrá a buscar
a la salida un hombre bueno
dando la vida y sin pagar
mi corazon no es de alquilar..
да ама не..

не знам как да спра да го правя...
точно сега, когато всичко се нареждаше най-прекрасно..аз пак попаднах в моята си клопка на неправене на нещата, незабелязване на нещата, които се случват сега и много с не-..
след като благодарение на прайда, се потопих в някъв безумен, нов, прекрасен, възможен свят..свят от който искам да съм част и аз.. най-шареният..откритие, което ме караше да се усмихвам просто ей така глуповато и пуйченско, няколко дни и нощи след това, да се усмихвам и да си казвам да, то пък се оказа, че наистина съществува..
и после..
после го забравих, като че ли, забравих радостта, сякаш си отиде с поредния голям дъжд..в канала естествено..пак направих така, че да летя, ама мислейки си за после..
за шибаното лайняно мое после, което мразя с цялото си сърце, и което толкова ревниво пазя, пак там, в моите си лайна..та дори говорех на дете за есента..
фак..чувствам се адски глупаво и идиотско, осъзнавайки къф ми е проблемъ, но също така знаейки че не правя нищо анти него..
но не..
мамка му, не искам да има пак този ден когато me vendrá a buscar mi suerte...
НЕ

а ако пък някой цък върху Гадните гуугъл реклами които турнах, може и кинти да спечеля..ахаха
(headbang)

2009-06-27T01:32:00.000-07:00

Mornin, It's morning again..

Today in the day of pride and fear, I sit here in my cold dark room and cry..

2009-06-23T13:26:00.000-07:00

пиша пищови,
слушам the Cranberries- DREAMS
и си говорим за хвърчила..

ИДИЛИЯЯЯЯЯ

: )

2009-06-04T00:48:00.000-07:00

Over my shoulder, running away
Feels like I'm falling, losing my way

Cold and dry
Cold and dry

Fog out my daylight, torture my night
Feels like I'm falling far out of sight

Cold
Drunk
Tired
Lost

2009-06-03T14:28:00.000-07:00

И когато се чувстваш абсолютно невъзможен и несигурен и отчаян и безнадежден и нехаресващ се и невярващ и най-вече неможещ и незнаещ как..
и ти се иска да скъсаш всичко и да разбиеш всичко, и да размажеш кръвта от ръката си по лицето си и да стоиш, да гледаш нагоре и тя да се стича по челото ти, по бузите и по очите и устните...
да се гледаш в огледалото, потънал в кръв..
после да излезеш вън, на проливния студен дъжд, и всичко това да се излее в канала, и да ти да се махнеш от себе си..да отидеш в канала и да свършиш..там..

и точно както това танго в единия момент да си спокоен, но после да си бесен и да М Р А З И Ш..

2009-05-23T07:07:00.000-07:00

Всичко трябва да е цветно..много цветно..

Купих си най-адския суичър на света..от Норвегия е : )

2009-05-14T03:36:00.000-07:00

силен съм..
силен бях, но се отказах..зеленото и облаците и сандалите на краката ми..и късите пантолони, оцапани с масло от колелото..ще хващам рейса..ей тъй нан някъде..в рейса има много хора..тези дни, от както колелото от битака се развали нещо, се качвам редовно на рейс..и се радвам на хората..има и хубави и грозни, и момчета и момичета, и черни, бели или пък с дръпнати очички..лягам си в 4 всяка сутрин, и после след 6 часа сън, се опитвам да свърша нещата, които преди това не съм успял..ни днес не се получи..днес ми мирише на летене, и искам да полетя..но само слушам и си представям че политам, там отгоре, над всички, през нощта, и отивам до морето, за да усетя мириса му, отивам на онази чешмичка под хижа ехо, ама не се казваше така, за да се изкъпя в ледения извор, чета стихове, които не ме вдъхновяват и усещам как нищо няма да се получи в петък, като ги чета пред другите..но някак пък изобщо не ми пука..зашото след това идва топлата, миришеща на облаци и листа вечер..

Велик..ден

2009-04-18T15:26:00.000-07:00

Насилието възкресе..
Насилието превръща хората в обекти и средства, то унижава и поражда всички форми на дехуманизация, за да стигне до отчуждение и неизбежно самоунищожение..
Насилието, от което толкова много ме е страх..в най-ярките си форми..
заколен познат пред входа на дискотека..самата дума е толкова е ужасна..
нападение над циганска къща посред нощ с бухалки..пребити деца и бащи..
кръв..
войни,бомби,ножове и автомати..
като червеното яйце, което днес боядисахме първо..като миналото червено яйце, което утре ще хвърлим в реката..
насилие, което кара хората да кажат, че няма бог, който да отнема така твоето дете..
насилие, което те кара да настръхваш и да се вцепеняваш..
насилие, което идва точно в онзи момент..

Насилие..безсилие..

Воистина възкресе..

2009-03-08T16:14:00.000-07:00

ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СИ ПРИЧИНЯВАМЕ ВСИЧКО ТОВА..САМИ..

компромис

2009-03-06T14:39:00.000-08:00

Чудя се някой от нас, в крайна с,етка разбора ли палестинците, които умират за страната си, за родината си, за децата си?
Някй чувства ли оправдана тази жертва на всичко, за да запазиш нещото, наречено "родина"..
Карах си колелото под ръмящия дъжд, и се чудех има ли нещо, свързано с моята стрна, за което да бих останал, да бих се жертвал по някакъв начин..
не..стигнах до извода, че не бих направил компромиса, и да остана тук..
в държавата, която предпочита да те лекува и да ти оправя изпочупените крайници, вместо да направи алеи, за да караш колело нормално..
д-вата ни, която дава пари за да уча, но прави всичко възможно да ме накара да с емахна от нея след това..
родината ни, за която това да живея с любимия си мъж законно, е твърде екзотично, страна, в която да си щастлив е екзотично понятие..
България, в която се страхувам, когато съм на улицата, страхувам се да хвана човека, който обичам за ръка..ами ако посикам да го целуна..
Страна, която кара, собствените ми родители, да се гордеят повече с взет от мен изпит, отколкото с това, че съм намерил някого, който обичам и той ме обича..в който моите мама и татко, се срамуват да споделят, с някой друг, че детето им е гей..
страна, която ме ограбва постоянно, руши всичко хубаво тук, и го прави с моите пари..
страна в която родителите ми с толкова адски много опит, взимат 5 пъти по-малко пари, от колкото заслужават..
България, която още от малък те учи да мразиш..

да, тук имам несравними приятели,
да, тук има уникален климат и природа
да, тук имам родители и роднини
да, тук не се обичам на английски език..

но ти би ли направил компромис със своя живот, за да останеш тук и да промениш нещата???
аз май не..

Mi Principio

2009-02-03T01:33:00.000-08:00

Един ден ще тръгна
и никога повече няма да се върна
Предпочитам самотата,
пред това да живея без моята истина..

Един ден ще тръгна
Ще ми липсваш, със сигурност..
Като птица от града
Тръгнала да търси морето..

Защото накрая
Дори и да съм щастлив тук
Ще трябва да замина
за някое далечно място..
Не, не ме разбирай погрешно
това не е нещо за двама..
Прилича на Края, но това е моето начало..

Дневникът на Ане Франк

2009-01-17T02:35:00.000-08:00

Дневникът на Ане Франк

Написано от Мая Ценова
Петък, 16 Януари 2009 16:15

.

В самото начало на януари 2009, малко преди полунощ.

Работя с гръб към телевизора и слушам новините от „Ал-Джазира”. Изведнъж привичният поток на арабската реч се заменя с накъсани думи на неразбираем език. Обръщам се.

Мъж на около 40 години крещи развълнувано срещу микрофоните на арабските телевизии. На иврит. Не разбирам този език, но едва ли е нужно – пред камерите един палестински баща на три трупа показва останките на своите деца. Най-мъничкото е на около 3-4 години. Най-голямото – на около 6-7. Бащата не спира да говори – не го интересува, че арабите няма да го разберат, по-важното е да го чуят в Израел. Може би дори да го чуе онзи, който е стрелял по децата. Защото децата очевидно не са жертва на ракетни или танкови снаряди, на рухнали върху им стени.
Най-малкото има една единствена малка кръгла дупка на гърдичките – точно в сърцето. Най-голямото – две дупки, едната от които в сърцето. Средното е улучено в главата. Трескаво мисля: толкова мъничка цел едва ли може да бъде улучена толкова безпогрешно по друг начин, освен със снайпер. Но зад оптическия мерник е имало око на (човешко?) същество, което е изчаквало удобния миг, за да ликвидира – какво? Бъдещето на един човек? Бъдещето на един народ? Бъдещето на човечеството, на човечността? Така и не научавам имената им. Затова вече втора седмица, когато мислено си говоря с тях, ги наричам „моите деца”, а най-малкото е Фъстъчето… Мило мое Фъстъче! Ти не го ли видя? – човека със снайпера? Той те е видял, той те е проследил, знаел е точно колко си мъничък, безопасен, беззащитен… Какво говоря – ти не просто не би могъл да имаш представа какво е снайпер, ти едва ли си знаел, че момчетата предпочитат да играят на война и като нямат играчки пушки, се „стрелят” с пръчки. Ти да не би да си държал пръчка в ръка?

Сигурна съм, че от ада на Газа си отишъл право в рая на небето над нея. Само че ако Бог е един, и раят трябва да е един. А там няма как да не те посрещне едно малко момиче. Вярно, малко по-голямо от теб, останало завинаги на 15. Казва се Ане Франк. Дневникът й от 13-годишна, озаглавен „Задната къща”, е преведен на много много езици (нейните връстници в България го изучават в часовете по литература в училище...), има го и в моята библиотека, сред оная лично моя подборка от книги, които държа винаги да дишат някъде покрай мен… Та съдейки по този дневник, мисля си, Ане няма как да не те е потърсила, няма как да не се опита да ти бъде нещо като по-голяма сестра! А ти я попитай, Фъстъче, попитай я как дупката в сърчицето ти се вписва в думите и вълненията от нейния дневник… „Вторник, 11 април 1944 г. Кой ни е наложил това? Кой е направил нас, евреите, изключение сред другите народи? Кой ни кара така да страдаме до ден днешен? Съдбата ни е направила такива, каквито сме, но сигурно пак съдбата ще ни помогне да се изправим. Щом понасяме цялата тази мъка и все пак си оставаме евреи, един ден ще се превърнем от обречени в пример за другите. Кой знае, може би един ден ще научим света и всички народи на добро, затова и само затова трябва да страдаме.” Попитай я, Фъстъче! И я помоли да направи така, че днешните потомци на нейния народ да прочетат само нейния дневник! Но да прочетат не просто буквите…Знам, че ви възлагам непосилна за нас, човеците, задача. Но вие там, макар че си оставате завинаги деца, събирате в себе си всички времена, всички поколения, цялата човешка история в нейното минало, настояще и бъдеще. И макар че ние вас не успяхме да спасим, моля се вие нас да спасите – да ни спасите от самите нас, от това, да станем жертва на собствената си безчовечност. В това е единственото ни спасение… Амин. Мая Ценова 14.1.2009

Позволявам си да копирам това тук..без изричното съгласие на Мая, но надявам се да няма нищо против.
източник: http://www.mesbg.org

кръв

2009-01-14T15:33:00.000-08:00

знам че не съм писал нищо за газа, хамас и израел тук за всичките тези умиращи деца, родители, мъже и жени, разрушени сгради, училища и болници, ранени войници, мъже и жени и момчета и момичета..всичкита тази кръв ме отвращава и озадачава, боли ме..мразя я..ИДВА МИ ДА Я УБИЯ!!!

Газа под дъжда

още картинки тук

Пещерата

2009-01-11T13:35:00.000-08:00

ПЕЩЕРАТА

- Време е да си тръгвам- каза Слънцето в края на деня.

Ибрахим го погледна гневно и се върна в пещерата разочарован, като че ли беше изпуснал заек, газела или птица по време на лов. Вътре видя Аиша, която стоеше пред огледалото с весело лице и вчесвайки дългата си черна коса, пееше с глас, който се издигаше, както водата се издига в морето. Ибрахим й каза гневен:
- Престани да си оправяш косата и ми дай да ям веднага! Много съм гладен.
- Тия неща ги казвай в ресторанта- отвърна му Аиша с насмешка. – Тук няма никаква храна.
- И къде е голямото парче месо, което оставих сутринта? – попита я Ибрахим, още по-начумерен.
- Забрави ли, че и аз като теб огладнявам и ям?
- А аз какво ще ям сега?
- А аз какво да направя?- попита Аиша като продължаваше да си вчесва косата с отмерени, високомерни движения. - Ще си легнеш без да ядеш.
Лицето на Ибрахим почервеня от гняв, и тъкмо да каже нещо, когато Аиша му каза шеговито:
- Няма смисъл да се ядосваш. Сетих се как да решим проблема, така че да ти хареса. Щом си гладен и настояваш да ядеш, ето ме цялата, ако ме искаш.
- Какви ги говориш? Да те изям? Да не си мислиш че съм кръвожадно чудовище?- попита я той смаян.
- Колко пъти съм те чувала да хвалиш тялото ми. Не можеш да ме излъжеш -закачливо му отговори Аиша.
Тогава Ибрахим се нахвърли върху нея с брадвата, която носеше, избра едно парче крехко месо и го изяде сурово. След това взе това, което беше останало от тялото й и го зарови в земята пред пещерата.
Когато след няколко седмици дойде пролетта, Ибрахим забеляза, как едно растение със странна форма се появи на мястото, където беше заровил Аиша. То израстваше много бързо и накрая се превърна в дърво, което се разлисти, но не даде плод.
Веднъж духаше вятър и клоните на дървото силно се люлееха. Изведнъж от вътрешността на дървото се чу глас, който много приличаше на гласа на Аиша. Той викаше: „Ибрахим.. Ибрахим..!”
През това време Ибрахим се беше оставил в обятията на съня, но изведнъж видя Аиша, затворена в дървото, ридаеща и молеща го да я спаси. Той се събуди объркан от съня си, проклинайки всички жени. И още същия ден реши да избяга от пещерата и да отиде да живее в някой далечен град.
Един ден докато се разхождаше по една улица пълна с хора, видя една жена, която приличаше на Аиша. Устата му зейна от изненада.
Жената беше бяла, със стройна фигура. Лицето и тялото й бяха много красиви, а косата й беше дълга и черна.

- Кого виждам? Ибрахим? – попита го тя.
- Коя си ти и откъде знаеш името ми?
- Нима една жена няма да познае мъжа, с когото е живяла толкова много време?- отвърна му тя през смях.
- Ти..ти да не си Аиша?- попита я Ибрахим смаяно.
- Защо се учудваш? Аз съм Аиша, да- отвърна тя. Погледна го закачливо и добави- Не ме ли желаеш?
- Ще разбереш отговора, само ако оставим този град и отидем в пещерата.
Когато стигнаха близо до пещерата, Ибрахим видя, че дървото е изчезнало.

Така заедно с Аиша заживяха щастливо в пещерата, но тя не беше забравила постъпката му. Една нощ, докато Ибрахим спеше дълбоко, тя реши да си отмъсти, но без да го лишава от живота му. След това последва силният вик на Ибрахим, примесен с огромна болка и ужас, а през това време Аиша се смееше весело с уста, изцапана с кръв.

Загубили всичко, Аиша и Ибрахим нетърпеливо чакаха пролетта.

така това е първият ми разказ, в превод..публикувам го тук..с надеждата, као няко го прочете да го коментираа и да го плюе, за да го оправя, където трябва..
авторът е Закария Тамер, сириец, а преводачът- Аз : )
т, ако случайно го прочетете, моля коментирайтее

песента

2009-01-11T12:39:00.001-08:00

Ихааа не знам как се се тих за тази песничка, но е много много прекраснаа

инджой

песента

2009-01-11T12:39:00.000-08:00

Ихааа не знам как се се тих за тази песничка, но е много много прекраснаа

инджой

Чудеса- като за новата година

2009-01-05T13:16:00.000-08:00

Чудесата са облечени в малки дрешки и се появяват дискретно, без да дават възможност на мнозинството да ги забележи.
Явяват ни се винаги, когато търпеливо и с надежда ги погледнем право в очите. Излизат
пред нас подвластни на ежедневието, за да ни поднесат простички неща, противоположни на тяхната същност. Сред трафика на автобусите и фирмите пред нотариусите се разхождат малко човечета, оставящи следи за своето разписание. Често предпочитаните от тях следи се откриват сред импровизираните усмивки и съчувствените погледи между съвсем непознати.
На чудесата им харесва да се проявяват чрез човешки жестове: няколко неочаквано хубави дни, ароматът на току-що изпечения хляб..или като отвориш хладилника си, да откриеш, че някой е приготвил вечерята; да вземеш чадъра си точно в деня, когато следобед ще вали; да звънне телефонът и да узнаеш веднага кой те търси; да се събудиш много рано на разсъмване и да си дадеш сметка, че ти остават още три часа сън, преди да отидеш на работа; в един обикновен работен ден някой да застане пред теб на светофара и да ти поднесе цвете; изведнъж някой да запее точно тази мелодия, която в момент а звучи в съзнанието ти; хора, които не се познават да започнат да се поздравяват в чакалнята при лекаря; да се сблъскаш неочаквано с някого, когото не си виждал с години и той да те назове с името ти; да можеш да се разхождаш по един чист плаж, без бутилки от лимонада или петна от петрол; да се погледнеш в огледалото един ден и да видиш, че не си се променил, ама никак..С всяко едно от тези неща, и с всички тях заедно, трябва да бъдем много внимателни, защото те са нещата, които нашите чудеса обичат да вършат незабележимо..

имало едно време една година, в която той се опитал да започне да вписва болката от радостта си и радостта от болката си на едно и също място..къде се получило, къде- не, това ще бъде петдесет и седмият му опит..имало едно време една година, в която той започнал вместо да се опитва, да преписва от опитите на другите..

имало едно време една година, в която целият му живот се променил, а то не е ли така с всички години..имало едно време една година, в която се сбъдвали пожеланията от баницата, в която той успял да постигне голяма част от поставената си цел, а не му ли беше дошло всъщност времето вече..

имало едно време една година, в която той интимничал за пръв път с хора..и те до един се оказали хубави..имало едно време една година, в която пропътувал хиляди километра с раница и размахван палец, в която посетил четири държави, запознал се с много красиви хора, започнал да свири, да прави кукли..

имало едно време една година, в която за два дни той живял чисто гол..и било уникално прекрасно..

имало едно време една година, в която се опитал поне за малко да бъде в мир със себе си..но за също толкова мъничко успял..а не е ли точно с това някак по-пълна била тази година?

2008-12-29T07:42:00.000-08:00

ето за сетен път преебавам нещата, с мен естествено..
и с другите..
чувствамсе адски тъпо
ще ходя на хижа на стара планина, сам, самичък, сред толков амного хубави хора, но някак пак сам, и пак ще си пожелавам на нова година да не съм сам следващата..а защо не съм с хората, които най-силно обичам?
не е ли това шибаната идея?
и какъв е смисълът от мястото, като ти пак си сам..
не бях писал тука от толкова време, и ето..честита ви нова година на всичките..
а пък и на мен покрай това май..

2008-11-30T15:46:00.000-08:00

един шибан ден=6849 живота

2008-11-30T14:28:00.000-08:00

да това е вирусът, който зарази 2.5 000 000 души през 2007, а за сметка на това 2.1 000 000 умряха от СПИН..
да във Суб-сахарската част на Африка живеят 23 000 000 души с ХИВ, от тях 1.6 000 000 бяха децата, които умряха заради СПИН само през 2007 година

да това е вирусът, който утре-на Световния ден за борба със СПИН, ще порази нови 6849 души..за един шибан ден..

9 минути

2008-11-25T16:21:00.000-08:00

да, мамо и татко, мразя ви, и вие ме мразите..нали?
вие не знаете нищо за мен, а аз се опитвах да зная повече за вас..но и това сърши..гледаме се вече толкова много години..ту в очите, ту- не..разминаваме се, колкото защото живеем в едно пространство,разделено на три стаи, кухня, баня и тоалетна, коридор..но само там в едната стая съществувам аз, на другите места съм вашия син, така както ме виждате..с маската и огромния чувал с лъжите до мен..отдавна сте ме изгубили по пътя..отдавна съм изгубил и аз следите ви..
казвам си..вие ме принуждавате да лъжа? вие не ми давате да бъда себе си?вие, с вашите караници, побои, сълзи и неразбирателства сте виновни..и най-лошото е, че си вярвам..
най-лошото е че и вие си вярвате..вярвате, че се грижите за някого, когото разбирате, когато познавате, а той с всеки иминал миг, със всяка една лъжа все повече се отдалечава от вас..със толкова много спомени не искам да ви сързвам, нито когато бях на пет, нито пък на единайсе..
а вече сме потънали чак до ушите..недоизказаните и недовършените и изобщо незапочнатите неща, дотолкова са ни натежали, че неможем даже и да се съпротивляваме повече..бавно потъваме, потъват ушите, устичките вече са отдолу,нослетата, после очичките, челцата, косицата..имаме 9 минути, преди да изпаднемв мозъчна смърт, заради л ипсата на кислород..

И ТЯХ ЛИ ЩЕ ПРОПИЛЕЕМ???

2008-11-23T13:36:00.000-08:00

Днес бях на театър..за пръв път от супер много време в "театър за големи"..Сатиричния, Сътресение, Мариус..беше адско, всъщност абсолютно както си го представях него и всичко..за пръв път виждам Мариус на живо..този тъй известен 39 годишен открит гей..примерно..а хората го обожествяват..представих си всъщност, Зюскинд и Парфюмът, към края, когато цялата тълпа супер болно и нечувстващо обожествяваше нашия човек..
всъщност си мислех, че едва ли много от хората, дамите и господата, гости на г-н Курскински в залата, се замислят, че той се чука с мъже, или пък кой е той всъщност?Те познават безспорно уникалния актьор и режисьор..но дали всичките тези лелки и чичовци, батковци и каки, депутати дори..биха изпитвали същите чувства,ако се замислеха, че, да Мариус е гей..не зная, мисля си, че може би нещо такова би трябвало да бъде лицето на една ЛГБТ кампания, на един Гей енд Лесбиън фест..ама нейсе де
Does it make any sense???

безсмилие..ама НЕ!!

2008-11-15T15:51:00.000-08:00

Иххх
то си е за хвалене : )
мисля, че днес беше една от най-не-безсмислените съботи прекарани някога от някого across the universe..всъщност може би моя си не-безсмислена събота..
след като вчера съвсем нарочно не се върнах за да си взема телефона от тошо..днес бях "принуден" от обстоятелствата да се намъкна пак..но преди това станах рано, започнах уж да пооправям, нищо не напрайх от това, но това е защото текстът ни тази седмица е много интересен..мъничка част от дневника на една мома иракчанка, в първите дни на войната 1991- първата война в Залива, както тоор ми поясни..после щях да лягам да спя..ама пустият му дневник..след това в рейс пак дневника, после света троица, тоор и аз, после зуат, после валя, после салата от картофи майноеза и краставички, после сладко с домашно кисело мляко от бабата на влади,сладко от сливи от зуат, подравки от дете, моркови от валя, круши от вчера от кюстендил, но те са за закуска.. после розетка с ей такива големи очи на вратата,смях и простотии, после дневника в рейса и по спирките..непредвидени 20 кинта..после земетресениеееее.. хихи, и досега опити за запознанства и опознанства..и ми се иска още дневник..ама много много ми се спи вече..и ще лягам..
чал
с пожелания за също не безсмислена неделя..