..

все повече си мисля какво по дяволите се случи, така че този престой в йордания да се превърне в нещо такова..резултатите:
1. нямам нито един приятел арабин, дори твърдя че са ужасни..
2. не съм ходил никъде, освен на общо познатите места..не пътувам на стоп, не правя хубави неща, не спя у хората, не спя с хората, не уча арабски, не уча и диалект, не ходя на училище..и още много не-та..и след всичките тези не, по дяволите, къде остават да-тата?
защо тези вече почти седем месеца, ме върнаха толкова назад, защо не отидох нито крачка напред..по никой параграф..имах си маиша, правех с нея абсолютно всичко с нея..и сега, когато току що осъзнахме, че всъщност контактуваме единствено и само помежду си..и когато от два дена се опитвам да се изключа от този омагьосан кръг, все по-отчаяно,започвам да се държа безумно грубо с маиша,ала ще и подаря фулмастри, за ахлан уа сахлан в квартирата.. търся под път и на път хора, с които най-накрая да зпаочна да правя шибан секс..та в същото това време..ме е адски страх, и днес когато бях само на около 3 думи да си уредя подобно екстремно преживяване..пак не го направих..и пак си ме е страх..и пак всичките си глупости..и уж си обещах утре пак да говоря със тоз пореден рами, и някак си не знам пак дали ще го направя..а и уж ще каня амджад на бира..
в петъка ще ходя на водопади, ще се спускаме по тях с въжета и всякакви такива неща..на безумната цена, но реших че трябва..просто трябва..
и много ми се ще поне сега накрая, нещата да приемат формата, която аз искам..и да зня, че заложих престоя си в урдунн за разни други неща..в една от онези сделки, от които няма отказване..но искам да си кажа..да ще се боря и да..не ми пука..
и колкото и планове за възстановяване на разрушенията да правя, толкова повече затъвам в тях и толкова повече осъзнавам че тъпите планове са нищо без да ги правиш..