един позабравен сигур рос, но все тъй прекрасен, важен, спасяващ, пак същата библиотека, пак същия нет, след тъй дългоочакваното безумно пътуване, 11 дни, ливан и сирия, огре-долу по равно,пет бежански лагера, пет града, един манастир в пустинята, по дяволите наистина уникален, цигания до шия, или пък море, с вино, вълни и залез в него, няколко тъй хубави хора, повечко тъй неприятни хора, военни, танкове окопи, хизбуллах, фатах и хамас, бира елмаза, бира сирисийска или пък турска в руския културен център в дамаск, подкрепена с билярд, точно четири на брой стопа, и то само в йорданско плюс единият на ничия земя, за сметка на това сигурно двайсе гадни маршрутки,осем граници, като броим и двете страни, първата вдъхновяваща пустиня, със сняг на отсрещните планинки, и мина от друагата страна на твоята планинка, уникална библиоетка със Стриндберг, и палестински мюзикъл в Дамаск, гадни