иххх

мамка му, мамка му, мамка му..
току що ми хрумна една маниакална идея..ала няма да я осъществя..а толкова толкова искам..
тоор сега е в белград, сам, и аз му писах смс да ми вземе тениска на уницеф от там. от главната..не зная дали ще ми вземе, ама на мен така ми се приходи до белград, че..
и даже измслих схемата, изкарвам си сега къртьо, тичаме, после тръгвам уж за училище, а всъщност отивам горе, хващам 111, после рейса за МЕТРО, и на стопа..и после цяла нощ разходка около дунав и сава, стари и нови београд..smiley и други места..на утринта баничка от някоя пекара, кафа и усмифки, снимки..та по някое време трамвая(мисля че беше 5ца) до последната спирка, 10 мин. пеша, на аутопута,ниш, после из тунелите, Пирот, границата, сливница, София, Света троица : )
ихх зная на изуст този път вече имам чувството..
даже мислех и да се обадя и на дете и да го изнендаме тошко там, и да се скитосваме тримцата..щеше да е също толкова прекрасно...их дете, их хора, их београд, ихх стоп, ихх тодоре, ихх път..обожавам ви..

нов, new, جديد, nuevo

и ето го новият интериор тук..с картон отзад и неща на конци..

б е з с м и с ъ л и б е з т е к с т

мммммда,
пия цяла водна чаша джин с лимон и едно ледче, четях за профилактиката при артеросклерозата, но с тоз джин съвсем ми се замъглиха всички тромби, инсулти и инфаркти на миокарда..слушам Love song for my mom- част от някакво непознато албумчи на моби,нарчено little idiot, бонус със разни мелодии от по час и нещо, парчето, четох дете за войната, после и коментарите на сед и ники, май..записвам си би би си на арабски- предаването "Екстра"-изобщо всичко си е така както изглежда, а това, което не изглежда , някак или няма никакво значение, или просто си седи в ъгъла, пуши и премигва с очи.
чувам дима, виждам вдишанията и издишанията, усещам цигарата зад мен..въздухът е сив, и мъничко розав..да, това с цигарата съвсем си го измислих, а сега е точно 22.22 часа
а за да е пълна идилията ще споделя, че в емирствата 24% от хората са с диабет

мамка му..разпадам се, бавно, но сигурно..на малки, падащи есенни листенца, но не червени или жълти, ами грозно кафяви.. и вятърът ги повдига и ги бухка направо в морето- чува се бух!, да, нищо че са листа..но листата се разпадат от солта в морето, от вълните и от пясъка..ала въпреки всичко аз оставам в едно листо..едно, единствено..и да. през мен ще минава строящата се автомагистрала люлин..

миг

...
Този миг, когато
Стъпките ти чуват се по стълбите
полудявам и кръвта ми кипва,
сърцето ми забива лудо
Представям си влагата
на твоя дъх тъй чакан
и потрепвам като зная
как ще те покоря

В този миг аз те считам тъй егоистично мой
Този миг, в който думите пресекват
в който твоите ръце докосват треската на времето ми
Този миг - който не вярвам че може да се опише -
е смях и плач, есента на живота, начин да умреш
Този миг аз считам тъй егоистично мой
Този миг, всеки ден аз гледъм към вратата
към мястото, където ще се появиш
В този миг аз те считам тъй егоистично мой


Misia- Ese momento