A sad sunset

Защо трябва софия да е най-тъжна за мен, точно когато е най-красива?
Бях на голямата поляна с кърт, тя е окосена, цялата, като житна нива в града, слънцето е вече залязло, аз си крача бос по нея, боцка много, но е толкова отпускащо..небето на запад е тъмно розаво, луната е над Витоша, а вечерницата ниско долу, над блоковете..на поляната няма никой, аз и кърт, сядам на една лекция по история и просто седя и гледам..подухва вятър, разрошва косите..но ми е някак тъжно..няма с кого да споделя небето, звездите, мириса на сено и пушек, представям си секс в полумрака на поляната, после зяпане на една по една появяващите се звезди по небето, представям си усмивка по лицата и зачервени бузи..после криле, и облаци, летим с теб в облаците, хванати за ръце, или пък си играем и се гоним сред небето, като на театъра на сенките, на фона на тази песен от амели..
също си спомням много красива софия през зимата, декември, в центъра със големи стари дървета и сняг по тях, от прозорец и без да се виждат никакви сгради, а до мен големи ужасно цветни картини..
картини, в които плуват неясни цветно образи, образи на лято и жени, образи на въздух и залез..
залез, с който умира светът, и който винаги е ужасно, плашещо красив и..някак тъжен

Их.. от толкова време искам да понапиша нещо тук..пиша си го в главата, но не и тук..
Do I look like a child?) уаа
венета ме е намерила в каучсърфинга и изведнъж си виждам най-якото реферънс до сега и съм един толкова щастлив.и 3-4 дена се чудех аз какво да напиша за нея..измислих го преди малко, мигар не съм убеден, че е точно това, което исках да напиша..а същия ден ми беше писал и Нейтън, който заминаваше за Ирак в спешъл дивизията на американските тюлени или нещо такова..и аз му казах- супер, ама внимавай..но исках да му кажа всъщност да внимава да не убива иракчани и въобще хора, но не му казах..
иначе чинно си стоя в София и се опитвам да уча, ходя си на практиката, превеждаме сяквите глупости там, икономически и политически, и си мислех..май хубаво да станеш преводач..но днес пък не го мислех..колко шибано типично за мен да си променям глупостите всеки ден..
пък уж щеше да стане за мароко да ходя, но естествено се прееба, и онез хора от Мароко не ми отговарят вече..защо не?
имаме линукс и аз се чувствам толккова несигурен с него.пък аз настоявах да си сложим..бозавия уиндоус, дотолкова се бях научил да заличавам всички следи от мое присъствие по него, сякви сайтове, снимкии, истории, порно..а тук не съм сигурен, че става..а и преди малко май преебах на брат ми дипломната и много ме е страх, наистина да не съм му изтрил нещо..
пък гледах една любовна история вчера.. Latter days, за някъв дето се чука под кол и въже и се влюбва в един от тези прекрасни на външен вид типове, мормони, усмихнати и уоооо с бели ризки и руси, светли косици..хахах
и след големи драми се събраха..накрая..беше хубаво някак, малко силно американизирано..естествено
стоя в софия, и само в сънищата съм пак някъде другаде и с някой друг..често сънувам едно и също мъжко тяло, с много мускули и без косъмчета, аз лежа въху него, но няма лице, няма глава и е само от кръста нагоре..влюбен съм в този къс тяло, и просто лежа върху него с глава на гърдите му..всъщност май само веднъж го сънувах, но си го спомням ясно..
а направо нямам никаква идея как и какво да правя за да остане природа на тоя шибан свят..в странджа щели да заобиколят закона и да резнат 1 млн декара девствени гори, шибания джевдет открил първата копка на новия супер куроарт перелик, на паничище висчко си продължава по старому, в перник регионлната екоинспекция налага всеки месец глоби на държавния тец, който буълва прах с повече 30-40 пъти над нормите, но държава обжалва самоналожените си глоби и нищо не става..но да в бъдеще ще го оправим..мразя бг, мразя всички гадни неща тука, мразя тъпотиите на хората, толкова адски много простотия;ужасно е, тъжно ми е, всеки ден почти ми идва даплача заради това..но нищо не правя против..
вчера ваня ме попита как съм..а аз й казах, ми не се харесвам напоследък..
Sometimes I feel afraid
So wrapped-up in this life day to day
Then some unexpected thing
Can start my soul to sing